ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА РАБОТНО, УНИФОРМЕНО ИЛИ ПРЕДСТАВИТЕЛНО ОБЛЕКЛО В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПРАВООТНОШЕНИЕТО И КАТЕГОРИЯТА ПЕРСОНАЛ е уредено в чл. 296 от Кодекса на труда (КТ). Разпоредба, установява правото на работниците и служителите на работно и униформено облекло, а редът и начинът за осъществяване на това право е установен в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (НБРУО), приета с ПМС № 10 от 21.01.2011 г. (обн. ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г.).
Работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа. Работното облекло е средство за осигуряване на хигиената на труда и на личната хигиена на работника/служителя.
Униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието (например в здравеопазването, железопътния транспорт и т.н.).
Ако спецификата на извършваната дейност и на работното място налагат необходимост от подходящо работно и/или униформено облекло, тогава работодателят, независимо от вида на договора, предоставя такова на работниците и служителите (чл. 6, ал. 1 НБРУО). На работно и/или униформено облекло имат право и работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са възникнали на основание трудов договор, сключен по ПМС № 66 от 28.03.1996 г., тъй като техните правоотношения се подчиняват на общите разпоредби на трудовото законодателство. Не са налице условия за предоставяне на работно облекло по реда на Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, ако лицето работи по граждански договор.
Работното и униформеното облекло трябва да:
• осигуряват защита на личното облекло на работника или служителя;
• отговарят на условията на съответното работно място;
• са съобразени с индивидуалните особености на работниците и служителите;
• не създават риск за здравето и безопасността на работниците и служителите.
Работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. След предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено (най-често със заповед) определя:
• работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло;
• работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло;
• вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло;
• срока за износване на работното и/или униформеното облекло;
• условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло.
Тези условия могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на НБРУО.
При определяне на условията за използване на работното и/или униформеното облекло и сроковете на износването му се отчитат:
• видът и характеристиките на работното и/или униформеното облекло;
• условията на работа;
• продължителността на работното време;
• сертификатът на работното и/или униформеното облекло, когато такъв се изисква, и инструкциите на производителя;
• други фактори, които могат да окажат влияние върху срока на износване и пригодността на работното и/или униформеното облекло.
Работникът или служителят може да откаже да извърши работа, за която е определено да се осигурява работно облекло, когато то не му е предоставено.
Работникът или служителят е длъжен да:
• носи работното и/или униформеното облекло при изпълнение на възложената работа;
• спазва условията за използване на работното и/или униформеното облекло, определени от работодателя;
• опазва работното и/или униформеното облекло като имущество на работодателя.
Работното и/или униформеното облекло се осигурява за индивидуално използване. По изключение работното и/или униформеното облекло може да бъде ползвано от повече от едно лице. В тези случаи работодателят предприема подходящи мерки за недопускане възникването на хигиенни и здравословни проблеми за лицата, които го ползват.
Работодателят осигурява необходимите условия и места за съхраняване на личното и работното и/или униформеното облекло на работниците и служителите.
Работното и униформеното облекло е краткотраен актив на предприятието и се отчита като материали по установения ред до момента на предоставянето му на правоимащите работници и служители. Работното и униформеното облекло се изписва на разход в издръжката на предприятието след получаването му от работниците и служителите, като за срока на неговото износване може да се води оперативна (извънсчетоводна) отчетност.
Върху стойността на работното и униформеното облекло не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Стойността на работното и униформеното облекло не се облага с данък върху общия доход.
Работното и/или униформеното облекло се предоставя на работника или служителя в готов вид в деня на постъпването му на работа.
Срокът на износване на работното и/или униформеното облекло започва да тече не от закупуване на облеклото от работодателя, а от деня на предоставянето му на работника или служителя. Всеки работник или служител е запознат предварително със срока за износване, който е записан в заповедта на работодателя.При отсъствие на работника или служителя за период повече от 3 месеца работодателят може да удължи срока на износване на работното и/или униформеното облекло (например поради ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете).
Когато работното и/или униформеното облекло е загубено, унищожено или повредено, преди да изтече срокът на износване, работодателят го подменя с ново, което удостоверява с протокол.
Когато работното и/или униформеното облекло е загубено, унищожено или повредено по вина на работника или служителя, той носи имуществена отговорност по Кодекса на труда за остатъчната стойност на облеклото до изтичане на срока на износване.
Работниците и служителите незабавно уведомяват работодателя, когато работното и/ или униформеното облекло са загубени, унищожени или повредени с оглед предприемане на необходимите мерки.
Работодателят осигурява резерв от работно и/или униформено облекло, с оглед незабавното заменяне на загубено, унищожено или повредено работно и/или униформено облекло.
Работникът или служителят връща на работодателя предоставеното му работно и/или униформено облекло:
1. при прекратяване на трудовото правоотношение;
2. при преминаване на друга работа в предприятието, за която не е необходимо носенето на предоставеното облекло;
3. след приключване на работата в предприятието, когато е работник или служител в предприятие, което осигурява временна заетост;
4. след изтичане срока на износване.
Работникът или служителят може да задържи облеклото при условия, определени от работодателя, т.е.работодателят трябва да е определил допълнително такава възможност и условия със заповед или друг вътрешен акт.